Вторият кръстоносен поход (1147 - 1149) е свикан през 1145 г. в отговор на падането на графство Едеса на 25 декември предната година в ръцете на владетеля на Мосул - Зенги. Едеса е първото владение, основано от кръстоносците по Светите земи по време на Първия кръстоносен поход (1095 - 1099), но е и първото, което мюсюлманите си възвръщат. Походът е свикан от папа Евгений III, който бил подтикнат към това от настояванията на Бернар от Клерво, и е първия, воден от крале - френския Луи VII и германския Конрад III, заедно с голям брой други европейски благородници. Армиите на двамата крале тръгват поотделно през Европа и срещат пречки от страна на византийския император Мануил I Комнин. След прекосяването на византийските територии, двете армии са разбити поотделно от селджукските турци. Двамата крале, заедно с остатъците от армиите си, достигат до Йерусалим, и през 1148 г. участват в неблагоразумна атака на Дамаск. Походът на изток е загуба за кръстоносците и голяма победа за мюсюлманите. Той е в основата на падането на Йерусалим и последвалия Трети кръстоносен поход в края на 12 век.

Единственият успех идва извън Средиземноморието - през 1147 г., на път за Светите земи, кораби с фламандски, фризки, нормански, английски, шотландски и няколко немски кръстоносци спират и помагат за превземането на Лисабон.